ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ

Ваше право е да дишате чист въздух!

Живейте по-здравословен живот, като останете защитени от фини прахови частици, замърсители, прах, алергия към полени и бактерии, когато сте навън или дори в затворени помещения вдишвайте чист въздух!

ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ

Източници на Фини прахови частици

Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК – модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката.

Влияние върху човешкото здраве

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm – ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.
Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 mg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити – при значително по-ниски концентрации от ( 30 – 150 mg/m3), което е особенно силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.

Законодателство

Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) определя норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за фини прахови частици. Въведените ПДК целят предпазване от техния вреден ефект върху здравето на хората и околната среда. Регламентирани са следните норми за фини прахови частици:

ФПЧ10
– СДН – 50 мкг/м3 (да не бъде превишавана повече от 35 пъти годишно);
– СГН – 40 мкг/м3
ФПЧ2.5
СГН – 25 мкг/м3

* Информацията за влиянието на атмосферните замърсители върху човешкото здраве е съгласувана с Министерството за здравеопазването (МЗ) и Националният център по обществено здраве и анализи според чл. 44, ал.2 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. и Заповед № РД-09-159/14.04.2003 г. на МЗ.

Фини прахови частици

Фините прахови частици (ФПЧ) са основният и най-масов замърсител на атмосферния въздух. Те са сериозен проблем за качеството на въздуха в град София и създават потенциален риск за здравето на експонираното на повишени нива на прах население.

Самото наименование подсказва, че ФПЧ са съставени от твърди частици, малки водни капчици и допълнително адсорбирани на повърхността им други химически субстанции (органични съединения, метали, алергени под формата на фрагменти от полени, плесени, спори). Здравните ефекти, зависят от размерите, от химическия състав и от участъка на дихателната система, до който достигат.

Праховите аерозоли се образуват при:

  • редица природни процеси (вулкани, бури, земетресения);
  • разнообразни антропогенни дейности (добивна промишленост, строителство, горивни процеси, транспорт);
  • като вторичен продукт от различни химически процеси, протичащи в атмосферата.

Частиците над 10 микрона в диаметър, достигат само до горните отдели на дихателната система, където се задържат и елиминират от ресничестия епител. Могат да провокират оплаквания предимно от дразнене на очите, носа и гърлото.

ФПЧ с размери между 10 и 2,5 микрона достигат до белите дробове.

ФПЧ с размери под 2,5 микрона в диаметър, достигат до алвеолите, откъдето могат да попаднат в кръвообращението, а чрез него до всички органи и системи в организма.

Потенциалният риск за населението, експонирано на прахови аерозоли, варира в продължение на целия човешки живот. Рискът е по-висок през детството, поради по-късите дихателни пътища и намалява с окончателното развитие и съзряване на организма. С напредването на възрастта, рискът отново нараства поради действието на вече появили се хронични заболявания в зрялата възраст, особено тези, довели до нарушение на локалния имунитет (заболявания на дихателната система, ХОББ, пушачи).

В зависимост от времето на експозиция, ФПЧ провокират разнообразни здравни ефекти както при здрави, така и при хронично болни. Продължителнта експозиция на ФПЧ с размери под 10 микрона, води до усложняване на съществуващи заболявания на респираторната или сърдечносъдовата системи.

Наднормени концентрации на Фини прахови частици

Най-често наднормени концентрации на ФПЧ в Столицата се наблюдават през студените месеци. Географското разположение на града – котловина, с недостатъчно добра вентилация, наличието на температурни инверсии, ползването на локални битови инсталации за отопление на твърдо гориво и повишен трафик в работните дни, създават условия за задържане на замърсителите в приземните слоеве.

В Република България е разработена и приета законовата нормативна база, регламентираща допустимите нива на замърсителите в атмосферния въздух и условията за информираност на населението. В случаите на превишаване на регламентираните допустими нива или “алармени прагове“ по отношение на атмосферните замърсители, населението следва да се информира за: нивата на замърсителите, времето, през което се задържат високите концентрации, тенденциите за следващите часове и/или дни, както и да се препоръчат подходящи мерки (административни, технически и поведенчески) с цел минимизиране потенциалния риск за здравето на населението в засегнатия район.

Информирането на обществеността се извършва по показатели, определени в нормативните документи. Компетентните органи по чл. 19 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с неговите регионални структури и общинските органи, предоставят на населението необходимата информация чрез средствата за масово осведомяване (национална или регионална обществена мeдия),
интернет страницата на ИАОС. Информацията е съгласувана между МОСВ и МЗ и задължително посочва чувствителните групи от населението, изложени на повишен здравен риск от конкретното замърсяване, както и организации, чиято дейност е свързана с опазването на общественото здраве.

Мерки в личен план при наднормени концентрации на ФПЧ:

  • да се намали времето, прекарвано навън, в периодите с повишени концентрации на ФПЧ в атмосферния въздух.
  • когато престоят на открито през периодите с повишени нива на прах е неизбежен, са препоръчителни дейности, свързани с по-леко физическо натоварване.
  • ползване на маски за кратък период при придвижване по пътя от дома до работното място. През зимния период могат да се ползват и плътни шалове, които не само филтрират, но и затоплят вдишания въздух;
  • консумация на плодове и зеленчуци, като източници на витамини и антиоксиданти.